12.09.2017 г., 7:00

НЕлюбовно

571 3 7

Няма любов в тъжния свят.
Няма мечти. Има разврат.
Носиш ли чувства, бързо ги пускай.
Хората казват, приятелю, лукс са.

Вчера намерих изгнило сърце.
То не туптеше. Протегнах ръце.
Тъжно дете ме прониза с очи.
В тях се изгубих – море от сълзи.

Татко му пиел отрова позната.
Често ги биел. Кръвта по лицата
капела бавно. И ставала гръм.
Мрака поглъщал живота навън.

Псетата вият. Заспива Луната.
Сови се бият. Небето е Злато.
Залезът килна главата назад.
Птиче помилва небесния свят.

Бързо изчезна красивия блясък.
Дама в зелено отиде си с трясък.
Писах с червено...
И после поплаках...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...