Sep 12, 2017, 7:00 AM

НЕлюбовно

  Poetry » Civic
573 3 7

Няма любов в тъжния свят.
Няма мечти. Има разврат.
Носиш ли чувства, бързо ги пускай.
Хората казват, приятелю, лукс са.

Вчера намерих изгнило сърце.
То не туптеше. Протегнах ръце.
Тъжно дете ме прониза с очи.
В тях се изгубих – море от сълзи.

Татко му пиел отрова позната.
Често ги биел. Кръвта по лицата
капела бавно. И ставала гръм.
Мрака поглъщал живота навън.

Псетата вият. Заспива Луната.
Сови се бият. Небето е Злато.
Залезът килна главата назад.
Птиче помилва небесния свят.

Бързо изчезна красивия блясък.
Дама в зелено отиде си с трясък.
Писах с червено...
И после поплаках...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...