12 сент. 2017 г., 07:00

НЕлюбовно

574 3 7

Няма любов в тъжния свят.
Няма мечти. Има разврат.
Носиш ли чувства, бързо ги пускай.
Хората казват, приятелю, лукс са.

Вчера намерих изгнило сърце.
То не туптеше. Протегнах ръце.
Тъжно дете ме прониза с очи.
В тях се изгубих – море от сълзи.

Татко му пиел отрова позната.
Често ги биел. Кръвта по лицата
капела бавно. И ставала гръм.
Мрака поглъщал живота навън.

Псетата вият. Заспива Луната.
Сови се бият. Небето е Злато.
Залезът килна главата назад.
Птиче помилва небесния свят.

Бързо изчезна красивия блясък.
Дама в зелено отиде си с трясък.
Писах с червено...
И после поплаках...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...