Немирна лукова главица

5 jun 2013, 13:41

Poesía » Para niños

763 0 3

Главица лук обелих вкъщи.

Палтото ù свалих на стола.

Тя взе да се люти и мръщи -

остана си по камизола.

След туй сълзици едри рони

за братята си от тигана.

Със ножчето безспир се гони,

ала накрая то я хвана.

Немирна лукова главица!

В бульона важно, гордо крачи,

подобно някаква кралица.

И мен накара да заплача.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.