Ненадейна
Ненадейна...
недей да се прокрадваш,
в тишината бързо да вървиш
и вратите тихомълком да отваряш,
а в сърцето ми да кънтиш.
Ненадейна...
очите ми ти недей да заслепяваш,
не притъпявай и без туй уморени сетива,
как искам светлина да ми даряваш,
с тебе да летя...
Ненадейна...
приседнала тихо, бдиш над съня,
а буреносен облак носиш ми в деня,
покосяваш като чума младите цветя
... ще покосиш и моята душа!?
Ненадейна...
а всъщност очаквана, желана беше ти,
копняна, пленувана,
в дългите нощи жадувана...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Todos los derechos reservados
