dani44ka (Даниела)
16

Sep 18, 2008, 11:42 AM

Ненадейна

Poetry » Love

853 0 1

Ненадейна...

недей да се прокрадваш,

в тишината бързо да вървиш

и вратите тихомълком да отваряш,

а в сърцето ми да кънтиш.

Ненадейна...

очите ми ти недей да заслепяваш,

не притъпявай и без туй уморени сетива,

как искам светлина да ми даряваш,

с тебе да летя...

Ненадейна...

приседнала тихо, бдиш над съня,

а буреносен облак носиш ми в деня,

покосяваш като чума младите цветя

... ще покосиш и моята душа!?

Ненадейна...

а всъщност очаквана, желана беше ти,

копняна, пленувана,

в дългите нощи жадувана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

idi (Ин Вел)

Прекрасен стих, Дани! Любовта винаги идва ненадейно! Поздравления!!!

2008-09-18T12:55:09+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0