Ненадейна
Ненадейна...
недей да се прокрадваш,
в тишината бързо да вървиш
и вратите тихомълком да отваряш,
а в сърцето ми да кънтиш.
Ненадейна...
очите ми ти недей да заслепяваш,
не притъпявай и без туй уморени сетива,
как искам светлина да ми даряваш,
с тебе да летя...
Ненадейна...
приседнала тихо, бдиш над съня,
а буреносен облак носиш ми в деня,
покосяваш като чума младите цветя
... ще покосиш и моята душа!?
Ненадейна...
а всъщност очаквана, желана беше ти,
копняна, пленувана,
в дългите нощи жадувана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
