12 jul 2014, 22:47  

Ненаписано сбогуване 2004

  Poesía
689 0 0

Не зная защо ме четете...

Отвътре в мен всичко е лед.

Държите ме вие в ръцете -

един непонятен поет.

И всичко, което го пиша -

ще го прочетете сега.

Тук има сълзи. И въздишки.

А има и смърт. И тъга.

Ние сякаш сме взвод - от войници.

И вкарвам патрон във цевта.

Да,  ние се бихме - с убийци...

Но нас, нас ни взима нощта.

Не е всичко забравено, старо.

Във вас леденее кръвта.

Но стрелям - отново преварвам

куршума горещ - на смъртта.

Не ви пея песен за сбогом.

Но идва последният час.

И ето - във адския огън

аз пак ще воювам за вас.

Не ще да дочакам момиче

да каже прощални слова...

И аз съм се влюбвал, обичал.

Но не е от значение това.

Накрая и аз ще си ида...

Но няма да чуете стон.

И има във моя пълнител

останал единствен патрон.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...