Ненаписано сбогуване 2004

12 июл. 2014 г., 22:47 месяц назад

Поэзия

570 0 0

Не зная защо ме четете...
Отвътре в мен всичко е лед.
Държите ме вие в ръцете -
един непонятен поет.
И всичко, което го пиша -
ще го прочетете сега.
Тук има сълзи. И въздишки.
А има и смърт. И тъга.
Ние сякаш сме взвод - от войници.
И вкарвам патрон във цевта.
Да, ние се бихме - с убийци...
Но нас, нас ни взима нощта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Някога елите били вълшебни
***

Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
Январское утро

Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
К тебе, мое сердце

Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...

Ещё произведения »