Не зная защо ме четете...

Отвътре в мен всичко е лед.

Държите ме вие в ръцете -

един непонятен поет.

И всичко, което го пиша -

ще го прочетете сега.

Тук има сълзи. И въздишки.

А има и смърт. И тъга.

Ние сякаш сме взвод - от войници.

И вкарвам патрон във цевта.

Да,  ние се бихме - с убийци...

Но нас, нас ни взима нощта.

Не е всичко забравено, старо.

Във вас леденее кръвта.

Но стрелям - отново преварвам

куршума горещ - на смъртта.

Не ви пея песен за сбогом.

Но идва последният час.

И ето - във адския огън

аз пак ще воювам за вас.

Не ще да дочакам момиче

да каже прощални слова...

И аз съм се влюбвал, обичал.

Но не е от значение това.

Накрая и аз ще си ида...

Но няма да чуете стон.

И има във моя пълнител

останал единствен патрон.