Покоят се опи от тишина
и с тежкото предчувствие за зима
разчепка листопадни повесма,
а вятърът засвири Паганини.
Наежиха се първите мъгли,
заръфали безжалостно билата
и тънките им ледени игли
преплетоха дантели и сонати.
Отровната прегръдка на бръшлян.
очите ми препълва с топла влага.
Горчи несподелената вина.
Дали защото все от тебе бягах? ...