22.11.2019 г., 22:25 ч.

Ненапито вино 

  Поезия » Любовна
586 9 8

НЕНАПИТО ВИНО

 

Покоят се опи от тишина

и с тежкото предчувствие за зима

разчепка листопадни повесма,

а вятърът засвири Паганини.

 

Наежиха се първите мъгли,

заръфали безжалостно билата

и тънките им ледени игли

преплетоха дантели и сонати.

 

Отровната прегръдка на бръшлян.

очите ми препълва с топла влага.

Горчи несподелената вина.

Дали защото все от тебе бягах?

 

–  Обичаш ли ме? – ехото кънти

и виното пресъхва ненапито.

Снегът разстила нежни пелени,

в които ще повие планините.

 

Красивото е винаги самò.

Страхувам се дори да го докосна.

Очаквай ме – ще дойда – и дано

дам отговор на всичките въпроси.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??