Ненапито вино
НЕНАПИТО ВИНО
Покоят се опи от тишина
и с тежкото предчувствие за зима
разчепка листопадни повесма,
а вятърът засвири Паганини.
Наежиха се първите мъгли,
заръфали безжалостно билата
и тънките им ледени игли
преплетоха дантели и сонати.
Отровната прегръдка на бръшлян.
очите ми препълва с топла влага.
Горчи несподелената вина.
Дали защото все от тебе бягах?
– Обичаш ли ме? – ехото кънти
и виното пресъхва ненапито.
Снегът разстила нежни пелени,
в които ще повие планините.
Красивото е винаги самò.
Страхувам се дори да го докосна.
Очаквай ме – ще дойда – и дано
дам отговор на всичките въпроси.
© Валентина Йотова All rights reserved.
