Необяснима
 

Здравей, обичаш ли ме още,
като жена и твоята любима,
носиш ли ме в мислите си нощем? 
До теб така ми се заспива! 

Носиш ли ме с чувството за обич
в егото си с мъжко уважение, 
да съм ти в деня потребна
от нощни мисли в продължение?

А, утрото, започва с простичкото "как си"
и ни среща, без видима причина,
носим чувствата си в тихото си "Аз" - 
светът това не може да разбира!

Без "всичко" и даже без перфектност
обичането оставих в малките неща,
и всеки път в изпитания на трудност
нося силата на любов необяснима!