Aug 17, 2022, 5:13 PM

Необяснима

  Poetry » Love
1K 0 0

Необяснима
 

Здравей, обичаш ли ме още,
като жена и твоята любима,
носиш ли ме в мислите си нощем? 
До теб така ми се заспива! 

 

Носиш ли ме с чувството за обич
в егото си с мъжко уважение, 
да съм ти в деня потребна
от нощни мисли в продължение?

 

А, утрото, започва с простичкото "как си"
и ни среща, без видима причина,
носим чувствата си в тихото си "Аз" - 
светът това не може да разбира!

 

Без "всичко" и даже без перфектност
обичането оставих в малките неща,
и всеки път в изпитания на трудност
нося силата на любов необяснима!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...