17.08.2022 г., 17:13

Необяснима

1K 0 0

Необяснима
 

Здравей, обичаш ли ме още,
като жена и твоята любима,
носиш ли ме в мислите си нощем? 
До теб така ми се заспива! 

 

Носиш ли ме с чувството за обич
в егото си с мъжко уважение, 
да съм ти в деня потребна
от нощни мисли в продължение?

 

А, утрото, започва с простичкото "как си"
и ни среща, без видима причина,
носим чувствата си в тихото си "Аз" - 
светът това не може да разбира!

 

Без "всичко" и даже без перфектност
обичането оставих в малките неща,
и всеки път в изпитания на трудност
нося силата на любов необяснима!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...