17.08.2022 г., 17:13

Необяснима

1K 0 0

Необяснима
 

Здравей, обичаш ли ме още,
като жена и твоята любима,
носиш ли ме в мислите си нощем? 
До теб така ми се заспива! 

 

Носиш ли ме с чувството за обич
в егото си с мъжко уважение, 
да съм ти в деня потребна
от нощни мисли в продължение?

 

А, утрото, започва с простичкото "как си"
и ни среща, без видима причина,
носим чувствата си в тихото си "Аз" - 
светът това не може да разбира!

 

Без "всичко" и даже без перфектност
обичането оставих в малките неща,
и всеки път в изпитания на трудност
нося силата на любов необяснима!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...