18 nov 2023, 7:33

Необятна любов

752 4 9

Аз съм лъч светлина, ти си сянката бърза на вятъра. 

Любовта е една, но е доста обширно понятие. 

 

Ти си син океан, аз съм северно бяло сияние. 

За брега окован ми изпращаш вълнѝ с обещания. 

 

Аз съм топлата гръд на земята, приела съдбата си. 

Ти си дългия път към дома, там лекуваш тъгата си. 

 

С изподрани души от бодливите тръни на грешките, 

за ръце се държим. Необятна любов е човешката!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...