18.11.2023 г., 7:33

Необятна любов

747 4 9

Аз съм лъч светлина, ти си сянката бърза на вятъра. 

Любовта е една, но е доста обширно понятие. 

 

Ти си син океан, аз съм северно бяло сияние. 

За брега окован ми изпращаш вълнѝ с обещания. 

 

Аз съм топлата гръд на земята, приела съдбата си. 

Ти си дългия път към дома, там лекуваш тъгата си. 

 

С изподрани души от бодливите тръни на грешките, 

за ръце се държим. Необятна любов е човешката!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...