18.11.2023 г., 7:33

Необятна любов

744 4 9

Аз съм лъч светлина, ти си сянката бърза на вятъра. 

Любовта е една, но е доста обширно понятие. 

 

Ти си син океан, аз съм северно бяло сияние. 

За брега окован ми изпращаш вълнѝ с обещания. 

 

Аз съм топлата гръд на земята, приела съдбата си. 

Ти си дългия път към дома, там лекуваш тъгата си. 

 

С изподрани души от бодливите тръни на грешките, 

за ръце се държим. Необятна любов е човешката!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...