4 mar 2015, 22:52

Неочакван финал за очаквано начало

866 0 0

 

Откога все сме тук, колко пъти си тръгваме?

Ту пробожда, ту гали на съдбата осилът.

И душата ми днес по-ронлива от въглен е -

пресушила морета и върхари сломила.

Щом я погне светът, ще свали тихо лодена

на неволите мъжки, дето кой не оплака...

С разкървени нозе, от безпътното бродене

ще приседне сломена в мекотата на мрака.

И греховната плът ще изгуби контурите

на съня си отминал, за да срещне простора.

А последният дъх, над тревите велурени

ще изчезне в покоя теменужено-морав.

 

Само златен прашец ще искри като истина

и стаява в безкрая на вселенските ириси.

Тази книга - живот, с чужди пръсти прелиствана,

знам, сами ще затворим, за последно, стъмни ли се.

Лабиринтите страх, с мисълта изрисувани,

ще разкъсат онези брегове непрекъснати.

Хъсът трескав и див, в своя миг на сбогуване,

ще е само изящно мълчаливо присъствие.

И сърдечният пулс ще трепти от величие

озарен от извечно битие - сътворение.

Но сега съм дете, неразумно обичам те.

Вдигам длан. 

Но не взимам онзи плод, забранения.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Белчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...