4.03.2015 г., 22:52

Неочакван финал за очаквано начало

869 0 0

 

Откога все сме тук, колко пъти си тръгваме?

Ту пробожда, ту гали на съдбата осилът.

И душата ми днес по-ронлива от въглен е -

пресушила морета и върхари сломила.

Щом я погне светът, ще свали тихо лодена

на неволите мъжки, дето кой не оплака...

С разкървени нозе, от безпътното бродене

ще приседне сломена в мекотата на мрака.

И греховната плът ще изгуби контурите

на съня си отминал, за да срещне простора.

А последният дъх, над тревите велурени

ще изчезне в покоя теменужено-морав.

 

Само златен прашец ще искри като истина

и стаява в безкрая на вселенските ириси.

Тази книга - живот, с чужди пръсти прелиствана,

знам, сами ще затворим, за последно, стъмни ли се.

Лабиринтите страх, с мисълта изрисувани,

ще разкъсат онези брегове непрекъснати.

Хъсът трескав и див, в своя миг на сбогуване,

ще е само изящно мълчаливо присъствие.

И сърдечният пулс ще трепти от величие

озарен от извечно битие - сътворение.

Но сега съм дете, неразумно обичам те.

Вдигам длан. 

Но не взимам онзи плод, забранения.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Белчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...