Откога все сме тук, колко пъти си тръгваме?
Ту пробожда, ту гали на съдбата осилът.
И душата ми днес по-ронлива от въглен е -
пресушила морета и върхари сломила.
Щом я погне светът, ще свали тихо лодена
на неволите мъжки, дето кой не оплака...
С разкървени нозе, от безпътното бродене
ще приседне сломена в мекотата на мрака.
И греховната плът ще изгуби контурите
на съня си отминал, за да срещне простора.
А последният дъх, над тревите велурени
ще изчезне в покоя теменужено-морав. ...