5 nov 2010, 0:07

Неотделима 

  Poesía » Otra
659 0 17

Казваш, че съм те измислила,
изваяла от глина,
издялала съм те от мисли -
наранимо-доверчив.
Душата ти създала съм
и с нея плача,
когато ветровете есенни
във нея бесни сълзи леят.
Оглеждам се до болка
в тъгата на очите ти,
докато с ножа ме насича.
Ти казваш...
Да, измислих те!
Прочетох те във звездопадни руни.
Чрез теб живея...
И съм неотделима...

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??