5 нояб. 2010 г., 00:07
Неотделима
Казваш, че съм те измислила,
изваяла от глина,
издялала съм те от мисли -
наранимо-доверчив.
Душата ти създала съм
и с нея плача,
когато ветровете есенни
във нея бесни сълзи леят.
Оглеждам се до болка
в тъгата на очите ти,
докато с ножа ме насича.
Ти казваш...
Да, измислих те!
Прочетох те във звездопадни руни.
Чрез теб живея...
И съм неотделима...
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря на всички за вниманието! Хубава вечер и ползотворна нова седмица ви желая!
-
Хареса ми!
-
неотделима си, Веси!!!
-
Звездопадните руни от очите ти падат!
Да го заслепиш слепеца неден! -
... най-реалното сътворение, което боли... дали ако оцветиш глината.......?
-
Добре заварили на всички!
И вие ми липсвахте! -
-
Хубав стих! Поздрав!
-
Чудесен стих, Весела!
Липсваше! -
Много хубав стих, Веси!
-
Харесах! Поздрав, Веси!!!
-
...
-
Много ми хареса! Поздрав, Веси!
-
прекрасен стих
-
Ех, какво завръщане само
Поздрави, Веси! -
Браво, Веси!Де да имаше много такива скулпторки, но...няма.
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
радвам се, че отново си тук...сърдечно те, прегръщам.