Казваш, че съм те измислила,
изваяла от глина,
издялала съм те от мисли -
наранимо-доверчив.
Душата ти създала съм
и с нея плача,
когато ветровете есенни
във нея бесни сълзи леят.
Оглеждам се до болка
в тъгата на очите ти,
докато с ножа ме насича.
Ти казваш...
Да, измислих те!
Прочетох те във звездопадни руни.
Чрез теб живея...
И съм неотделима...
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
радвам се, че отново си тук...сърдечно те, прегръщам.