Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова) Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова)
16
2 mar 2008, 19:00

Неотложно

1.3K 0 3

Не можа да ме преглътнеш -

мен, която те обичах от сърце.

Не можа да ме отскубнеш

от съдбата ми със нечий друг.

Що ти бях за толкоз време?

Що ми беше ти?

Тъй ли не можа да свикнеш,

твоя бях - къде бе ти?

Аз ще те преглътна, мили,

с гордо вдигната глава.

Дните ми до теб са свили

нежелани никому гнезда.

Айде! Тръгвам си и сбогом!

Все ще се оправя пак.

Поздрави на Ири и Марини!

Аз ще хващам следващия влак...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Михайлова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0