Не можа да ме преглътнеш -
мен, която те обичах от сърце.
Не можа да ме отскубнеш
от съдбата ми със нечий друг.
Що ти бях за толкоз време?
Що ми беше ти?
Тъй ли не можа да свикнеш,
твоя бях - къде бе ти?
Аз ще те преглътна, мили,
с гордо вдигната глава.
Дните ми до теб са свили
нежелани никому гнезда.
Айде! Тръгвам си и сбогом!
Все ще се оправя пак.
Поздрави на Ири и Марини!
Аз ще хващам следващия влак...
© Гери Михайлова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
