Не можа да ме преглътнеш -
мен, която те обичах от сърце.
Не можа да ме отскубнеш
от съдбата ми със нечий друг.
Що ти бях за толкоз време?
Що ми беше ти?
Тъй ли не можа да свикнеш,
твоя бях - къде бе ти?
Аз ще те преглътна, мили,
с гордо вдигната глава.
Дните ми до теб са свили
нежелани никому гнезда.
Айде! Тръгвам си и сбогом!
Все ще се оправя пак.
Поздрави на Ири и Марини!
Аз ще хващам следващия влак...
© Гери Михайлова Все права защищены