Събуди ме жената със тревога –
във двора мярнала съмнителен човек!
При тази информация не мога
да легна и да спя. Какъв е тоз субект?
Отвън, на дълги пръти на балкона,
се сушат кървавица, бабек и суджук.
Ми да опита, но ще го подгоня
и като плъх ще го затисна тук!
Или замислил е тарàш в мазето?
То кво ли ценно може да намери там?
Но ще го срещна, както е прието
и гарантирам – цял живот ще е пишман!
А може би колата е целта му,
която само преди седмица си взех?
Със сопата ще го издебна само -
като магаре във нощта ще изреве.
Но я да сляза и да го попитам –
та няма цяла нощ да седна да слухтя?
С добро ще взема първо да опитам.
Не разбере ли, няма как да му простя!...
„Какъв крадец те гони бе, приятел?
От оня блок съм и в командировка бях.
На автостоп прибрах се. Но вратата –
залостена...Отвътре – мъжки глас и смях...
И чуках, и звънях...То глас в пустиня!...
Пък още рано е да дойде моят влак,
та чак тогава онзи ще замине...
И аз съвсем по график ще почукам пак!”
„Разбрах добре – ти не навреме чукаш,
защото още рано е за твоя влак.
А вътре двамката спокойно гукат,
пък теб със сигурност те вземат за глупак!...
Вземи сега в ръцете моята тояга,
иди да им покажеш, че си още мъж
и гледай госта да не ти избяга...
За поздрав го здрависай със дървото!... Дръж!”
А твоята шавлива Пенелопа
в студа изкарай малко да се охлади...
Не е педагогично тъй, със сопа,
но ти на вярност все пак я понаучù!...
© Роберт Todos los derechos reservados