Неподарените цветя 30.04.2010
Вятърът грабна крилете ми
и любовта избухна в дъгата,
а въздишката от нозете ми
потъна дълбоко в земята.
Без граница на понятното
пречупи се хоризонтът
и тихо, чакайки необятното
водата отмиваше времето.
Играх със звездите и
нарисувах дъжда -
подарих си мечтите,
набрани в мига.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Todos los derechos reservados