krvelkov (Красимир)
258 324
23.02.2012 г., 11:45 ч.

Неподарените цветя 30.04.2010 

  Поезия » Философска
502 0 2

Вятърът грабна крилете ми

и любовта избухна в дъгата,

а въздишката от нозете ми

потъна дълбоко в земята.

 

Без граница на понятното

пречупи се хоризонтът

и тихо, чакайки необятното

водата отмиваше времето.

 

Играх със звездите и

нарисувах дъжда -

подарих си мечтите,

набрани в мига.

© Красимир Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??