Неподарените цветя 30.04.2010
683
0
2
Вятърът грабна крилете ми
и любовта избухна в дъгата,
а въздишката от нозете ми
потъна дълбоко в земята.
Без граница на понятното
пречупи се хоризонтът
и тихо, чакайки необятното
водата отмиваше времето.
Играх със звездите и
нарисувах дъжда -
подарих си мечтите,
набрани в мига.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Все права защищены
