krvelkov (Красимир)
265 334
23 февр. 2012 г., 11:45

Неподарените цветя 30.04.2010 

  Поэзия » Философская
546 0 2

Вятърът грабна крилете ми

и любовта избухна в дъгата,

а въздишката от нозете ми

потъна дълбоко в земята.

 

Без граница на понятното

пречупи се хоризонтът

и тихо, чакайки необятното

водата отмиваше времето.

 

Играх със звездите и

нарисувах дъжда -

подарих си мечтите,

набрани в мига.

© Красимир Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??