krvelkov (Красимир)
265 334
Feb 23, 2012, 11:45 AM

Неподарените цветя 30.04.2010 

  Poetry » Phylosophy
543 0 2

Вятърът грабна крилете ми

и любовта избухна в дъгата,

а въздишката от нозете ми

потъна дълбоко в земята.

 

Без граница на понятното

пречупи се хоризонтът

и тихо, чакайки необятното

водата отмиваше времето.

 

Играх със звездите и

нарисувах дъжда -

подарих си мечтите,

набрани в мига.

© Красимир All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??