20 sept 2007, 20:40

Неподвластно

  Poesía
689 0 4
 

18. 01. 2007 г.

 

 

Едно чувство, усмихнато,

ме събуди сутринта рано.

Сред мислите ми беше притихнало,

незнайно кога прибрано.


И започна да създава

с умението на ваятел,

мисъл, която сгрява,

че съществуваш, приятел!


И че някъде, подсъзнателно,

сме създали едно място,

достъпно само за двама ни,

при необходимост от бягство.


Че сме намерили едно изворче,

до което, след пълно изцеждане,

да поседнем и да помислим,

готови за презареждане.


Без условности, без съмнения,

без усещане за вина,

в неподвластна на угризения

чиста, девствена красота.


Не обръщай рисунката

с лице към стената.

И не позволявай скуката

да докосва душата ти.


Довери се на себе си

н на своята интуиция!

В живота най-вярна

е собствената позиция.


А ако се случи да паднеш

или нещо не е наред,

поседни при онова изворче,

почини си и - давай напред!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...