18. 01. 2007 г.
Едно чувство, усмихнато,
ме събуди сутринта рано.
Сред мислите ми беше притихнало,
незнайно кога прибрано.
И започна да създава
с умението на ваятел,
мисъл, която сгрява,
че съществуваш, приятел!
И че някъде, подсъзнателно,
сме създали едно място,
достъпно само за двама ни,
при необходимост от бягство.
Че сме намерили едно изворче,
до което, след пълно изцеждане,
да поседнем и да помислим,
готови за презареждане.
Без условности, без съмнения,
без усещане за вина,
в неподвластна на угризения
чиста, девствена красота.
Не обръщай рисунката
с лице към стената.
И не позволявай скуката
да докосва душата ти.
Довери се на себе си
н на своята интуиция!
В живота най-вярна
е собствената позиция.
А ако се случи да паднеш
или нещо не е наред,
поседни при онова изворче,
почини си и - давай напред!
© Цвети Пеева Всички права запазени