20.09.2007 г., 20:40

Неподвластно

686 0 4
 

18. 01. 2007 г.

 

 

Едно чувство, усмихнато,

ме събуди сутринта рано.

Сред мислите ми беше притихнало,

незнайно кога прибрано.


И започна да създава

с умението на ваятел,

мисъл, която сгрява,

че съществуваш, приятел!


И че някъде, подсъзнателно,

сме създали едно място,

достъпно само за двама ни,

при необходимост от бягство.


Че сме намерили едно изворче,

до което, след пълно изцеждане,

да поседнем и да помислим,

готови за презареждане.


Без условности, без съмнения,

без усещане за вина,

в неподвластна на угризения

чиста, девствена красота.


Не обръщай рисунката

с лице към стената.

И не позволявай скуката

да докосва душата ти.


Довери се на себе си

н на своята интуиция!

В живота най-вярна

е собствената позиция.


А ако се случи да паднеш

или нещо не е наред,

поседни при онова изворче,

почини си и - давай напред!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...