Sep 20, 2007, 8:40 PM

Неподвластно

  Poetry
685 0 4
 

18. 01. 2007 г.

 

 

Едно чувство, усмихнато,

ме събуди сутринта рано.

Сред мислите ми беше притихнало,

незнайно кога прибрано.


И започна да създава

с умението на ваятел,

мисъл, която сгрява,

че съществуваш, приятел!


И че някъде, подсъзнателно,

сме създали едно място,

достъпно само за двама ни,

при необходимост от бягство.


Че сме намерили едно изворче,

до което, след пълно изцеждане,

да поседнем и да помислим,

готови за презареждане.


Без условности, без съмнения,

без усещане за вина,

в неподвластна на угризения

чиста, девствена красота.


Не обръщай рисунката

с лице към стената.

И не позволявай скуката

да докосва душата ти.


Довери се на себе си

н на своята интуиция!

В живота най-вярна

е собствената позиция.


А ако се случи да паднеш

или нещо не е наред,

поседни при онова изворче,

почини си и - давай напред!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...