20 сент. 2007 г., 20:40

Неподвластно

688 0 4
 

18. 01. 2007 г.

 

 

Едно чувство, усмихнато,

ме събуди сутринта рано.

Сред мислите ми беше притихнало,

незнайно кога прибрано.


И започна да създава

с умението на ваятел,

мисъл, която сгрява,

че съществуваш, приятел!


И че някъде, подсъзнателно,

сме създали едно място,

достъпно само за двама ни,

при необходимост от бягство.


Че сме намерили едно изворче,

до което, след пълно изцеждане,

да поседнем и да помислим,

готови за презареждане.


Без условности, без съмнения,

без усещане за вина,

в неподвластна на угризения

чиста, девствена красота.


Не обръщай рисунката

с лице към стената.

И не позволявай скуката

да докосва душата ти.


Довери се на себе си

н на своята интуиция!

В живота най-вярна

е собствената позиция.


А ако се случи да паднеш

или нещо не е наред,

поседни при онова изворче,

почини си и - давай напред!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Пеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...