"...Щастливец си, ако успее
сърцето ти да спре
разбито и вината своя
докрай то да съзре;
тогава греховете лесно
Христос ще разбере..."
"Балада за Редингската тъмница"
Оскар Уайлд
Превод: Асен Тодоров
Изтънелите спомени близнаха
с пламък остър опушен таван.
И очите в очите изригнаха
от отдавна задрямал вулкан.
Раздвоените тръпки поеха
все надолу и спряха до там.
Със пресъхнали глътки отпиха
на сърцето от глухия срам.
А бокалът с виновно причастие
онемя като в църква от страх
и поръча си вино без щастие
да преглътне мечтания грях.
Натежали ръцете съблякоха
бяла риза за път нечертан.
И очите с очите потеглиха
с натоварен от чувства керван.
© Todos los derechos reservados