Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
9 dic 2021, 20:02  

Непосветено 

  Poesía » Filosófica
533 4 9

Двадесет грама, а сбират и святост и грешки,
няма бели и черни, а просто души,
с наш' то его растат греховете ни тежки.
Щом веднъж е проплакал човекът греши.

 

Все сред златни сараи са хвърлили пъпче,
от човека що мисли, че най е голям.
И   без жалост, и свян, ето чудото тъпче.

А душата едничко на Бога е храм.

 

Аз съм мъничка, мъничка дребна и ситна,
но смъртта не пробира, човеко по ръст.
Затова над дребнавата злоба ще литна.
Ако твоя е тежък, вземи моя кръст.


 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, сенсей!
  • Страхотно!
  • Ако нараниш някого, собствените ти рани не зарастват, Ниночка. Благодаря ти!
  • Замечательно! Откликаться злу - служить ему, только выше! Только над ним и...самому никого не злить )
  • Права си, Иринче. Поправих го. Благодаря!
  • На мен малко дълъг ми дойде реда с чудото, само „Тъпче." според мен е достатъчно, подразбира се какво. Или „И руши и присмива се. Чудото тъпче." („ ..и смъртта не подбира човека..." „едничка" )
    Страхотно е иначе, дълбоко и смислено, удоволствие е да чета поезията ти.
  • Благодаря ви, мили момичета! Да бъдеш добър не е трудно, трудно е да бъдеш справедлив.
  • Страхотна поанта, Наде! Не спирай да ни вълнуващ, мила!🤗😍
  • Наде, като изворче си, течеш стихове, течеш, течеш!
Propuestas
: ??:??