Patrizzia (Надежда Ангелова)
2062 18147
9.12.2021 г., 20:02 ч.  

Непосветено 

  Поезия » Философска
537 4 9

Двадесет грама, а сбират и святост и грешки,
няма бели и черни, а просто души,
с наш' то его растат греховете ни тежки.
Щом веднъж е проплакал човекът греши.

 

Все сред златни сараи са хвърлили пъпче,
от човека що мисли, че най е голям.
И   без жалост, и свян, ето чудото тъпче.

А душата едничко на Бога е храм.

 

Аз съм мъничка, мъничка дребна и ситна,
но смъртта не пробира, човеко по ръст.
Затова над дребнавата злоба ще литна.
Ако твоя е тежък, вземи моя кръст.


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??