Непосветено
Двадесет грама, а сбират и святост и грешки,
няма бели и черни, а просто души,
с наш' то его растат греховете ни тежки.
Щом веднъж е проплакал човекът греши.
Все сред златни сараи са хвърлили пъпче,
от човека що мисли, че най е голям.
И без жалост, и свян, ето чудото тъпче.
А душата едничко на Бога е храм.
Аз съм мъничка, мъничка дребна и ситна,
но смъртта не пробира, човеко по ръст.
Затова над дребнавата злоба ще литна.
Ако твоя е тежък, вземи моя кръст.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
