Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
Dec 9, 2021, 8:02 PM  

Непосветено 

  Poetry » Phylosophy
596 4 8

Двадесет грама, а сбират и святост и грешки,
няма бели и черни, а просто души,
с наш' то его растат греховете ни тежки.
Щом веднъж е проплакал човекът греши.

 

Все сред златни сараи са хвърлили пъпче,
от човека що мисли, че най е голям.
И   без жалост, и свян, ето чудото тъпче.

А душата едничко на Бога е храм.

 

Аз съм мъничка, мъничка дребна и ситна,
но смъртта не пробира, човеко по ръст.
Затова над дребнавата злоба ще литна.
Ако твоя е тежък, вземи моя кръст.


 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??