12 sept 2008, 22:22

Непотребна 

  Poesía
629 0 7

Остави ме да потъна във съня си...

Не искам повече да съм сама!

Остави ме да приема гибелта си...

Не вярвам вече във света!

 

Не вярвам в Сляпата Неделя

и в нежните, прочувствени слова...

Забравих Твоята повеля -

"Обичай всичко живо на света!"

 

Кого в света да заобичам?

Не вярвам вече в любовта!

Не искам мислено да тичам

след всяка блеснала звезда!

 

Аз искам тихо да изтлея

и в пепел да се претворя!

От болка с вятъра да пея

и тъй без обич да умра!

 

Аз искам никой да не помня

и никой нивга да не помни мен...

И всички спомени бездомни

да бъдат само мой проблем!

 

Не искам повече да преча

на личната ви, скъпа суета...

Затуй се моля днес, Човече -

Изтрий ме, ако можеш, от света!

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъга обсебила Съществото ти,накарала те да напишеш дълбок и проникновен стих!Аз също се надявам някой ден да прочета нещо Слънчево и Омайно!В очакване съм!Поздрав!
  • невероятно!
  • Искрено ви благодаря!
  • Не, не, не! Не така! Никакво изтриване от света! Хубав стих, но много тъжен!
  • Не искам аз да те изтрия
    от паметта си, тъй... със лекота.
    В теб иска ми се да открия
    онази ярка светлина...

    Защото ти сияеш, мила!
    Душата ти е музика и красота!
    В теб има още много сила!
    Дари я ти със обич на света!

    Не се почерняй! Още ти е рано!
    Животът е и болка и тъга.
    Но облегни се днес на мойто рамо!
    Красив е залезът! Но виж, пак слънцето изгря!
  • Тягостно и тъжно...
    А има толкова много красиви неща, заради които си струва да се живее!
  • Красотата не може да се изтрие...Дерзай!
Propuestas
: ??:??