12 sept 2008, 22:22

Непотребна

  Poesía
1K 0 7

Остави ме да потъна във съня си...

Не искам повече да съм сама!

Остави ме да приема гибелта си...

Не вярвам вече във света!

 

Не вярвам в Сляпата Неделя

и в нежните, прочувствени слова...

Забравих Твоята повеля -

"Обичай всичко живо на света!"

 

Кого в света да заобичам?

Не вярвам вече в любовта!

Не искам мислено да тичам

след всяка блеснала звезда!

 

Аз искам тихо да изтлея

и в пепел да се претворя!

От болка с вятъра да пея

и тъй без обич да умра!

 

Аз искам никой да не помня

и никой нивга да не помни мен...

И всички спомени бездомни

да бъдат само мой проблем!

 

Не искам повече да преча

на личната ви, скъпа суета...

Затуй се моля днес, Човече -

Изтрий ме, ако можеш, от света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъга обсебила Съществото ти,накарала те да напишеш дълбок и проникновен стих!Аз също се надявам някой ден да прочета нещо Слънчево и Омайно!В очакване съм!Поздрав!
  • невероятно!
  • Искрено ви благодаря!
  • Не, не, не! Не така! Никакво изтриване от света! Хубав стих, но много тъжен!
  • Не искам аз да те изтрия
    от паметта си, тъй... със лекота.
    В теб иска ми се да открия
    онази ярка светлина...

    Защото ти сияеш, мила!
    Душата ти е музика и красота!
    В теб има още много сила!
    Дари я ти със обич на света!

    Не се почерняй! Още ти е рано!
    Животът е и болка и тъга.
    Но облегни се днес на мойто рамо!
    Красив е залезът! Но виж, пак слънцето изгря!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...