Непотребна

Поэзия

1K 0 7

Остави ме да потъна във съня си...

Не искам повече да съм сама!

Остави ме да приема гибелта си...

Не вярвам вече във света!

Не вярвам в Сляпата Неделя

и в нежните, прочувствени слова...

Забравих Твоята повеля -

"Обичай всичко живо на света!"

Кого в света да заобичам?

Не вярвам вече в любовта!

Не искам мислено да тичам

след всяка блеснала звезда!

Аз искам тихо да изтлея

и в пепел да се претворя!

От болка с вятъра да пея

и тъй без обич да умра!

Аз искам никой да не помня

и никой нивга да не помни мен...

И всички спомени бездомни

да бъдат само мой проблем!

Не искам повече да преча

на личната ви, скъпа суета...

Затуй се моля днес, Човече -

Изтрий ме, ако можеш, от света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vulchebnik (Евгени Янев)

Тъга обсебила Съществото ти,накарала те да напишеш дълбок и проникновен стих!Аз също се надявам някой ден да прочета нещо Слънчево и Омайно!В очакване съм!Поздрав!

2008-10-28T21:43:47+02:00
sunshine_93 (Мила)

невероятно!

2008-09-14T14:57:10+03:00
ivtorinka (Иринка)

Искрено ви благодаря!

2008-09-13T17:05:25+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Не, не, не! Не така! Никакво изтриване от света! Хубав стих, но много тъжен!

2008-09-13T12:33:38+03:00
Magnoliq (Маги)

Не искам аз да те изтрия
от паметта си, тъй... със лекота.
В теб иска ми се да открия
онази ярка светлина...

Защото ти сияеш, мила!
Душата ти е музика и красота!
В теб има още много сила!
Дари я ти със обич на света!

Не се почерняй! Още ти е рано!
Животът е и болка и тъга.
Но облегни се днес на мойто рамо!
Красив е залезът! Но виж, пак слънцето изгря!

2008-09-13T10:04:39+03:00