23 ago 2016, 16:45

Непотребни

  Poesía
849 4 9

Дали е тъжна добротата

побягнала далече от шума,

споделя всичко с тишината,

остава скрита за света!

 

Понякога в далечината

зад ъгъла, съвсем сама,

една усмивка непозната

стои захвърлена в прахта!

 

Дали са вече непотребни

добрите хора със усмихнати лица!

Живеят тихо сред тълпите гневни

с протегната за всекиго ръка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Христо, благодаря ти сърдечно за това, че си прочел и оценил някои от моите стихотворения, признавам си, това много ме зарадва!
  • Не Руми, не вярвай че сме непотребни, защото в противен случай този свят няма да има никакъв шанс да оцелее. Прекрасно стихотворение!
  • Благодаря, Мариан! Усмивка от мен!
  • Въпреки че са изчезващ вид, най-приятни и желани са добрите хора с усмихнати лица! Поздрави, Руми!
  • Влади, благодаря ти!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...