23 авг. 2016 г., 16:45

Непотребни

847 4 9

Дали е тъжна добротата

побягнала далече от шума,

споделя всичко с тишината,

остава скрита за света!

 

Понякога в далечината

зад ъгъла, съвсем сама,

една усмивка непозната

стои захвърлена в прахта!

 

Дали са вече непотребни

добрите хора със усмихнати лица!

Живеят тихо сред тълпите гневни

с протегната за всекиго ръка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Христо, благодаря ти сърдечно за това, че си прочел и оценил някои от моите стихотворения, признавам си, това много ме зарадва!
  • Не Руми, не вярвай че сме непотребни, защото в противен случай този свят няма да има никакъв шанс да оцелее. Прекрасно стихотворение!
  • Благодаря, Мариан! Усмивка от мен!
  • Въпреки че са изчезващ вид, най-приятни и желани са добрите хора с усмихнати лица! Поздрави, Руми!
  • Влади, благодаря ти!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...