Непотребни

Poetry

844 4 9

Дали е тъжна добротата

побягнала далече от шума,

споделя всичко с тишината,

остава скрита за света!

Понякога в далечината

зад ъгъла, съвсем сама,

една усмивка непозната

стои захвърлена в прахта!

Дали са вече непотребни

добрите хора със усмихнати лица!

Живеят тихо сред тълпите гневни

с протегната за всекиго ръка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rumbic (Руми)

Христо, благодаря ти сърдечно за това, че си прочел и оценил някои от моите стихотворения, признавам си, това много ме зарадва!

2016-10-31T13:59:04+02:00
ico1_all (Христо Паничаров)

Не Руми, не вярвай че сме непотребни, защото в противен случай този свят няма да има никакъв шанс да оцелее. Прекрасно стихотворение!

2016-10-31T07:59:07+02:00
rumbic (Руми)

Благодаря, Мариан! Усмивка от мен!

2016-08-24T17:52:08+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Въпреки че са изчезващ вид, най-приятни и желани са добрите хора с усмихнати лица! Поздрави, Руми!

2016-08-24T16:51:02+03:00
rumbic (Руми)

Влади, благодаря ти!

2016-08-24T14:50:41+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0