Дали е тъжна добротата
побягнала далече от шума,
споделя всичко с тишината,
остава скрита за света!
Понякога в далечината
зад ъгъла, съвсем сама,
една усмивка непозната
стои захвърлена в прахта!
Дали са вече непотребни
добрите хора със усмихнати лица!
Живеят тихо сред тълпите гневни
с протегната за всекиго ръка!
© Руми All rights reserved.
Поздрави, Руми!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
