16 jul 2010, 19:51

Непознати

767 0 0

Кога мина времето, стара любов?

Ти помниш ли, помниш ли отминалите дни?

Там, на брега на самотното езеро,

аз виждах света в твойте очи.

А сега сме само двама непознати,

по-непознати от преди да се срещнем дори... и питам се дали,

където е горяло пак ще гори?

Ти си променен, промених се и аз.

Гледам те и не смея да попитам

какво стана със нас?

Загубихме пътя. Лутаме се безцелни, сами,

не ни останаха думи, нито сълзи.

Понякога се връщам във времето назад,

търся те, но всичко е прикрито в мрак и колкото

и да се вглеждам, виждам познатия

силует на непознат.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Луиза Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...