Jul 16, 2010, 7:51 PM

Непознати

  Poetry » Love
769 0 0

Кога мина времето, стара любов?

Ти помниш ли, помниш ли отминалите дни?

Там, на брега на самотното езеро,

аз виждах света в твойте очи.

А сега сме само двама непознати,

по-непознати от преди да се срещнем дори... и питам се дали,

където е горяло пак ще гори?

Ти си променен, промених се и аз.

Гледам те и не смея да попитам

какво стана със нас?

Загубихме пътя. Лутаме се безцелни, сами,

не ни останаха думи, нито сълзи.

Понякога се връщам във времето назад,

търся те, но всичко е прикрито в мрак и колкото

и да се вглеждам, виждам познатия

силует на непознат.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Луиза All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...