16 июл. 2010 г., 19:51

Непознати

770 0 0

Кога мина времето, стара любов?

Ти помниш ли, помниш ли отминалите дни?

Там, на брега на самотното езеро,

аз виждах света в твойте очи.

А сега сме само двама непознати,

по-непознати от преди да се срещнем дори... и питам се дали,

където е горяло пак ще гори?

Ти си променен, промених се и аз.

Гледам те и не смея да попитам

какво стана със нас?

Загубихме пътя. Лутаме се безцелни, сами,

не ни останаха думи, нито сълзи.

Понякога се връщам във времето назад,

търся те, но всичко е прикрито в мрак и колкото

и да се вглеждам, виждам познатия

силует на непознат.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Луиза Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...