16.07.2010 г., 19:51

Непознати

768 0 0

Кога мина времето, стара любов?

Ти помниш ли, помниш ли отминалите дни?

Там, на брега на самотното езеро,

аз виждах света в твойте очи.

А сега сме само двама непознати,

по-непознати от преди да се срещнем дори... и питам се дали,

където е горяло пак ще гори?

Ти си променен, промених се и аз.

Гледам те и не смея да попитам

какво стана със нас?

Загубихме пътя. Лутаме се безцелни, сами,

не ни останаха думи, нито сълзи.

Понякога се връщам във времето назад,

търся те, но всичко е прикрито в мрак и колкото

и да се вглеждам, виждам познатия

силует на непознат.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Луиза Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....