21 dic 2019, 9:27

Непознатият отвън на прага 

  Poesía » De amor
421 3 6

НЕПОЗНАТИЯТ ОТВЪН НА ПРАГА

 

Не се научих да търгувам ласка.

Разменя ли се с някаква валута?

Стрелките на часовника ме драскат

за всуе пропилените минути.

 

Дори да мисля, че съм непотребна,

защото съм отчаяна до лудост,

достатъчно е да осъмвам с тебе,

когато след дъждовна нощ се любим.

 

Да дишам в скутите на сенокоса

със сладката омара на люцерна,

да тръгвам сутрин из росата боса,

макар, че е измамна и неверна.

 

Понякога и думата е всичко,

което да превърна във вселена  

признаеш ли, че много ме обичаш,

и си готов да остарееш с мене.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??